лишил си

Речник на българския език

1. лишил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

лишил си е производна форма на лиша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. лишил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

лишил си е производна форма на лиша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).