личала

Речник на българския език

1. личала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

личала е производна форма на лича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. личала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

личала е производна форма на лича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. личала — мин. деят. св. прич. ж. р.

личала е производна форма на лича (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. личала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

личала е производна форма на лича (мин. деят. несв. прич. ж. р.).