лицемерствал си

Речник на българския език

1. лицемерствал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

лицемерствал си е производна форма на лицемерствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. лицемерствал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

лицемерствал си е производна форма на лицемерствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. лицемерствал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

лицемерствал си е производна форма на лицемерствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).