лицемерствало е

Речник на българския език

1. лицемерствало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лицемерствало е е производна форма на лицемерствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лицемерствало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лицемерствало е е производна форма на лицемерствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. лицемерствало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лицемерствало е е производна форма на лицемерствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).