лицемерствала

Речник на българския език

1. лицемерствала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лицемерствала е производна форма на лицемерствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лицемерствала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лицемерствала е производна форма на лицемерствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. лицемерствала — мин. деят. св. прич. ж. р.

лицемерствала е производна форма на лицемерствам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. лицемерствала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

лицемерствала е производна форма на лицемерствам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).