лицемерствал

Речник на българския език

1. лицемерствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лицемерствал е производна форма на лицемерствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лицемерствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лицемерствал е производна форма на лицемерствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. лицемерствал — мин. деят. св. прич. м. р.

лицемерствал е производна форма на лицемерствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. лицемерствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

лицемерствал е производна форма на лицемерствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).