лицемерничил си

Речник на българския език

1. лицемерничил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

лицемерничил си е производна форма на лицемернича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. лицемерничил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

лицемерничил си е производна форма на лицемернича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).