лицемерничил е

Речник на българския език

1. лицемерничил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лицемерничил е е производна форма на лицемернича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лицемерничил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лицемерничил е е производна форма на лицемернича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).