лицемерничило съм

Речник на българския език

1. лицемерничило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

лицемерничило съм е производна форма на лицемернича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. лицемерничило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

лицемерничило съм е производна форма на лицемернича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).