лицемерничило е

Речник на българския език

1. лицемерничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лицемерничило е е производна форма на лицемернича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лицемерничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лицемерничило е е производна форма на лицемернича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).