лицемерничило

Речник на българския език

1. лицемерничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лицемерничило е производна форма на лицемернича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лицемерничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

лицемерничило е производна форма на лицемернича (мин. деят. св. прич. ср. р.).