лицемерничила съм

Речник на българския език

1. лицемерничила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

лицемерничила съм е производна форма на лицемернича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. лицемерничила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

лицемерничила съм е производна форма на лицемернича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).