лицемерничила

Речник на българския език

1. лицемерничила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лицемерничила е производна форма на лицемернича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лицемерничила — мин. деят. св. прич. ж. р.

лицемерничила е производна форма на лицемернича (мин. деят. св. прич. ж. р.).