лицемерничил

Речник на българския език

1. лицемерничил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лицемерничил е производна форма на лицемернича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лицемерничил — мин. деят. св. прич. м. р.

лицемерничил е производна форма на лицемернича (мин. деят. св. прич. м. р.).