лицемерничи

Речник на българския език

1. лицемерничи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

лицемерничи е производна форма на лицемернича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. лицемерничи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

лицемерничи е производна форма на лицемернича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. лицемерничи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

лицемерничи е производна форма на лицемернича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. лицемерничи — повелително наклонение, ед. ч.

лицемерничи е производна форма на лицемернича (повелително наклонение, ед. ч.).