лицемерничел съм

Речник на българския език

1. лицемерничел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

лицемерничел съм е производна форма на лицемернича (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).