лицемерничело е

Речник на българския език

1. лицемерничело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лицемерничело е е производна форма на лицемернича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).