лицемерничело

Речник на българския език

1. лицемерничело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лицемерничело е производна форма на лицемернича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лицемерничело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

лицемерничело е производна форма на лицемернича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).