лицемерничел

Речник на българския език

1. лицемерничел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лицемерничел е производна форма на лицемернича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лицемерничел — мин. деят. несв. прич. м. р.

лицемерничел е производна форма на лицемернича (мин. деят. несв. прич. м. р.).