лицемерил съм

Речник на българския език

1. лицемерил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

лицемерил съм е производна форма на лицемеря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. лицемерил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

лицемерил съм е производна форма на лицемеря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).