лицемерил си

Речник на българския език

1. лицемерил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

лицемерил си е производна форма на лицемеря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. лицемерил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

лицемерил си е производна форма на лицемеря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).