лицемерил е

Речник на българския език

1. лицемерил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лицемерил е е производна форма на лицемеря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лицемерил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лицемерил е е производна форма на лицемеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).