лицемерило си

Речник на българския език

1. лицемерило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

лицемерило си е производна форма на лицемеря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. лицемерило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

лицемерило си е производна форма на лицемеря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).