лицемерило е

Речник на българския език

1. лицемерило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лицемерило е е производна форма на лицемеря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лицемерило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лицемерило е е производна форма на лицемеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).