лицемерел съм

Речник на българския език

1. лицемерел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

лицемерел съм е производна форма на лицемеря (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).