лицемерело съм

Речник на българския език

1. лицемерело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

лицемерело съм е производна форма на лицемеря (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).