лицемерело е

Речник на българския език

1. лицемерело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лицемерело е е производна форма на лицемеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).