литографирало

Речник на българския език

1. литографирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

литографирало е производна форма на литографирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. литографирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

литографирало е производна форма на литографирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. литографирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

литографирало е производна форма на литографирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. литографирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

литографирало е производна форма на литографирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).