литографирал

Речник на българския език

1. литографирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

литографирал е производна форма на литографирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. литографирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

литографирал е производна форма на литографирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. литографирал — мин. деят. св. прич. м. р.

литографирал е производна форма на литографирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. литографирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

литографирал е производна форма на литографирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).