листнели

Речник на българския език

1. листнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

листнели е производна форма на листна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. листнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

листнели е производна форма на листна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).