листнел

Речник на българския език

1. листнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

листнел е производна форма на листна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. листнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

листнел е производна форма на листна (мин. деят. несв. прич. м. р.).