лискахте

Речник на българския език

1. лискахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

лискахте е производна форма на лискам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. лискахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

лискахте е производна форма на лискам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).