линчувало

Речник на българския език

1. линчувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

линчувало е производна форма на линчувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. линчувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

линчувало е производна форма на линчувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. линчувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

линчувало е производна форма на линчувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. линчувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

линчувало е производна форма на линчувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).