линчувала

Речник на българския език

1. линчувала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

линчувала е производна форма на линчувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. линчувала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

линчувала е производна форма на линчувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. линчувала — мин. деят. св. прич. ж. р.

линчувала е производна форма на линчувам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. линчувала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

линчувала е производна форма на линчувам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).