линчувал

Речник на българския език

1. линчувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

линчувал е производна форма на линчувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. линчувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

линчувал е производна форма на линчувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. линчувал — мин. деят. св. прич. м. р.

линчувал е производна форма на линчувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. линчувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

линчувал е производна форма на линчувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).