линирахте

Речник на българския език

1. линирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

линирахте е производна форма на линирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. линирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

линирахте е производна форма на линирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).