линирало

Речник на българския език

1. линирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

линирало е производна форма на линирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. линирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

линирало е производна форма на линирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. линирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

линирало е производна форма на линирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. линирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

линирало е производна форма на линирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).