линирал

Речник на българския език

1. линирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

линирал е производна форма на линирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. линирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

линирал е производна форма на линирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. линирал — мин. деят. св. прич. м. р.

линирал е производна форма на линирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. линирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

линирал е производна форма на линирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).