лилавяла

Речник на българския език

1. лилавяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лилавяла е производна форма на лилавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лилавяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

лилавяла е производна форма на лилавея (мин. деят. св. прич. ж. р.).