ликувал

Речник на българския език

1. ликувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ликувал е производна форма на ликувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ликувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ликувал е производна форма на ликувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ликувал — мин. деят. св. прич. м. р.

ликувал е производна форма на ликувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ликувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ликувал е производна форма на ликувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).