ликвидирало

Речник на българския език

1. ликвидирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ликвидирало е производна форма на ликвидирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ликвидирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ликвидирало е производна форма на ликвидирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ликвидирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ликвидирало е производна форма на ликвидирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. ликвидирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ликвидирало е производна форма на ликвидирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).