ликвидирал

Речник на българския език

1. ликвидирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ликвидирал е производна форма на ликвидирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ликвидирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ликвидирал е производна форма на ликвидирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ликвидирал — мин. деят. св. прич. м. р.

ликвидирал е производна форма на ликвидирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ликвидирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ликвидирал е производна форма на ликвидирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).