ливвахте

Речник на българския език

1. ливвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

ливвахте е производна форма на ливвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. ливвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

ливвахте е производна форма на ливвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).