либералничило

Речник на българския език

1. либералничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

либералничило е производна форма на либералнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. либералничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

либералничило е производна форма на либералнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).