летяхте

Речник на българския език

1. летяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

летяхте е производна форма на летя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. летяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

летяхте е производна форма на летя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).