лепил

Речник на българския език

1. лепил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лепил е производна форма на лепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лепил — мин. деят. св. прич. м. р.

лепил е производна форма на лепя (мин. деят. св. прич. м. р.).