ленели

Речник на българския език

1. ленели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ленели е производна форма на леня се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ленели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ленели е производна форма на леня се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).