лелеяла

Речник на българския език

1. лелеяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лелеяла е производна форма на лелея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лелеяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

лелеяла е производна форма на лелея (мин. деят. св. прич. ж. р.).