лежахте

Речник на българския език

1. лежахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

лежахте е производна форма на лежа (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. лежахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

лежахте е производна форма на лежа (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).