леело

Речник на българския език

1. леело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

леело е производна форма на лея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. леело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

леело е производна форма на лея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. леело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

леело е производна форма на лея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. леело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

леело е производна форма на лея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).